СТАНКОВЦИ – Въздухът беше пропитан с една земна, дълбока и неповторима миризма – ароматът на лукс, трюфели Северна България за който гурманите плащат състояния. Над селския площад на Станковци, община Чупрене, в събота се носеха смесица от очарование и бизнес амбиции, докато за първи път в Северозападна България беше открита специализирана Борса за трюфели. Събитието, превърнало скромното село в епицентър на гастрономичния елит и селскостопанския интерес, привлече десетки търсачи, купувачи, шеф-готвачи и просто любопитни, алчни да докоснат мита на “черното злато”.
“Днес сме свидетели на исторически момент за нашия регион и за българските трюфели като цяло,” заяви с видимо вълнение Иван Петров, председател на новосъздадената Асоциация на трюфелотърсачите в Северозападна България, основен организатор на борсата. “Имаме уникални природни условия, векови гори и традиции в търсенето. Целта на борсата е да създадем прозрачен, честен и регулиран пазар, който да укрепи доверието, да защити търсачите и да предложи качествени български трюфели на световния пазар, като пресече нелегалния износ и измамите.”
Сцената беше живописна. На специално оборудвани щандове, под бяло платно, спасено от слънчевите лъчи, лежеха внимателно подредени съкровища от гъби: предимно летни трюфели (Tuber aestivum), известни с по-лекия си, но приятно горчив аромат, но и рядкости като бял трюфел (Tuber magnatum pico), чиято миризма ги прави най-скъпите и търсени в света. Тук-таме се открояваха и по-тъмни зимни трюфели София (Tuber melanosporum), чийто сезон тепърва ще започва. Всеки екземпляр беше претеглен с аптекарска точност, прегледан от експерти за зрелост и качество, и маркиран. Цените варираха драстично: от 200-300 лева за килограм за по-малките или по-маловажни летни, до надвишаващи 3000 евро за килограм за най-премиумните бели трюфели, представени от опитен търсач от Врачанско.
“Това не е просто гъба. Това е страст, наука и малко късмет,” сподели Стоян Георгиев, трюфелотърсач от трето поколение от с. Горна Ковачица, държейки в ръка изключително голям летен трюфел. “Ходиш в гората с обучено куче, слушаш природата, чувстваш почвата. Намирането му е радост, но и огромна отговорност. Борсата ни дава сигурност – знам, че ще получа справедлива цена, без посредници да ми ядат печалбата.” Неговият кученце, Мими, беше звездата на деня, демонстрирайки с лекота уменията си за намиране на заровени трюфели пред възхитената публика.
Бизнесът се усещаше навсякъде. Преговорите вървяха тихо, но интензивно. Представители на ресторанти от София, Варна и дори чужбина (една група от Румъния беше специално пристигнала), водели сериозни разговори с доставчиците. “Качеството на българските трюфели, особено на летните и зимните черни, е изключително високо,” коментира шеф-готвачът Мартин Илиев от престижен софийски ресторант, докато внимателно миришеше един зимен трюфел. “Имат много интензивен и чист аромат. За нас, професионалистите, пряк достъп до такова качество при конкурентни цени е безценен. Борсата е огромна стъпка напред.” Той беше един от купувачите, сключили договори за доставки през предстоящия сезон.
Борсата не беше само за търговия. Тя беше и образователна платформа. На специализиран семинар експерти от Националния трюфелен център при ЛТУ-Ямбол и от БАН разказваха за биологията на трюфелите, значението на съхраняването на хабитатите им – вековните дъбови и габърови гори, и техниките за устойчиво отглеждане (трюфелиери). “България има огромен потенциал, но е критично важно да развиваме сектора устойчиво,” подчерта д-р Елена Маркова. “Незаконното търсене с разрушаване на почвата и млади дървета е проблем. Борси като тази и организираните асоциации на търсачите са ключ към просветеността и опазването на ресурса.”
Кулинарното изкуство също имаше своето място. На живо демонстрации показваха как малки настъргани резени от трюфел магически превръщат прости ястия – като яйца на очи, паста или ризото – в изтънчени деликатеси. Дегустации позволиха на посетителите да опознаят различните нюанси на аромата и вкуса на трюфелите, от земнистия и горчив до плодов и почти чеснов.
Икономическият отпечатък за региона е неоспорим. Местни производители на мед, сирена, месни продукти и ракия изложиха стоките си, печелейки нови клиенти. Селяни от околните села предлагаха домашни изделия. “Това събитие донесе живот в селото,” каза кметът на Чупрене, Георги Габерски. “Хора от цялата страна, медии, интерес. Това е шанс за развитие на селски туризъм, за създаване на работни места. Искаме Станковци и Северозапад да станат синоним на качествени трюфели.”
Предизвикателствата, разбира се, остават. Борбата с бракониерите е постоянна. Необходима е по-активна държавна политика за защита на трюфелните гори и улесняване на легалния бизнес. “Трябва ясна законодателна рамка, подкрепа за сертифициране на трюфелите и за трюфелиерите, насърчаване на научните изследвания,” посочи Петров от Асоциацията. “Искаме борсата да стане ежегодна и още по-голяма.”
Когато слънцето започна да слиза зад Стара планина и последните сделки бяха сключени, настроението беше на недвусмислен оптимизъм. Първата борса в Станковци не само успя да събере пазара на едно място и да сключи реални договори за десетки хиляди лева, но и ярко освети огромния потенциал на българските трюфели. Тя доказа, че “черното злато” на Балканите може да бъде двигател за икономиката на изостанали селски райони, стига да се подхожда с уважение към природата, знания и честна търговия. Миризмата на трюфелите ще се носи над Станковци още дълго, носейки обещание за бъдещи, още по-успешни издания на борсата, която постави началото на нова ера за един от най-мистериозните и ценни дара на българската земя.
